Време за детето
Всичко за ученика

Бъдни вечер

24 декември 2019
Бъдни вечер

Б Ъ Д Н И    В Е Ч Е Р

 

 

Бъдни вечер е не само последният ден от великите пости, а навечерието изпълнено с трепетно очакване да се роди Божия син. В българската народна традиция се свързва с прераждането на цялата природа. Затова ястията поднесени на трапезата имат за цел не само да заситят, но и да донесат плодородие и късмет през цялата следваща година.

 

Броят на ястията трябва да бъде нечетен, а най-добре 7 /броя на дните от седмицата/или 9/месеците на женската бременност/, които са свещени числа.

 

Колкото по-отрупана е трапезата, толкова по-голямо изобилие ще бъде осигурено за идващата година.

 

От важно значение е не само колко, но и какво ще бъде поднесено на празника. Задължително на масата трябва да има храни, които набъбват, за да набъбва като тях богатството и плодородието. Подходящи са всякакви варива – боб, жито, леща, ориз, булгур, а така също и пуканки. Други храни със символно значение са сушените плодове – ябълки, сливи, стафиди, кайсии и ядките – основно орехите. Не забравяйте също така чесъна, които предпазва от зло и болести и меда, които е пожелание за сладък живот.

 

Тези продукти можете да комбинирате в различни ястия. Например традиционните пълнени пиперки (най-добре сушени), можете да приготвите както с ориз, така и със зрял боб.

 

Сармите също могат да бъдат както лозови, така и зелеви. Последните освен с ориз, можете да напълните също така с булгур и сушени сливи. Баниците могат да бъдат не само солени, например зелник, но и сладки – тиквеник, но задължително трябва да са приготвени без млечни продукти и яйца, както и всички останали ястия на Бъдни вечер. На празничната трапеза не се пие вода, а се приготвя ошав от сушени плодове, в купички се слага варено жито и счукан чесън с орехи.

 

Не забравяйте и обредната пита с пара.

 

Тя трябва да бъде кръгла като слънце, а по-умелите домакини могат да я украсят с кръстове, житни класове и плодове от тесто. Този, които открие парата, ще бъде най-големият късметлия през следващата година.

 

Всичките ястия се слагат заедно на трапезата, защото по време на самата вечеря не трябва да се става. На трапезата присъстват  само членовете на семейството. Не се канят чужди хора. В огнището гори през цялата нощ  голямо дърво – Бъдник. Цялото семейство трябва заедно да напусне масата, за да узреят заедно житата и да бъде задружно през годината. За да спазите напълно традицията, не прибирайте масата след като сте се нахранили, а я оставете през цялата нощ. Вярва се, че тогава идват починалите близки за да се нахранят и да благословят живите.

 

Коледари

 

Един от най-известните и типично български обичай  свързан с този празник е коледуването, което се осъществява от ергени и млади женени мъже. Коледарската дружина се готвела седмици предварително, но особено интензивно след Игнажден. Всички чакали коледарите с радост и се смятало за лоша поличба, ако пропуснат някой дом. Дружината носела специални атрибути – клонка запита върху кравай и украсена с боядисани със златна боя ябълки, зеленина, червена прежда. Пеенето започвало с известния стих:

 

Станенине, господине,

Отвори, посрещни ни,

Дошли сме ти добри гости,

Добри гости, коледари.

 

 

Коледарите ходели от полунощ до изгрев слънце – времето в което излизали кораконджулите, вампирите и таласъмите – и тяхната цел била да ги прогони със своите  шумни песни, подвиквания и шеги.

 

Екипът на ЛайфСют

 

Прочетете още:

 

Игнажден - 20 декември

 

Никулден– 6 декември, Свети Николай Чудотворец

 

Андреевден – 30 ноември

 

Света Екатерина - вечно чиста

 

Димитровден 

 

Архангелов ден

 

Днес честваме Денят на народните будители

 

Повече информация и статии ще намерите в нашия блог!

 

Моята Райска ябълка!

прочети още

Моята златна есен от жълти минзухари и вкусни лютиви цветенца!

прочети още